от пет рубли. — Б. пр.]. Скептичната студенина на философа веднага изчезна. Той се оказа извънредно добродушен човек, извънредно приказлив и извънредно приятен в разговорите си, който по изкусните си изрази не отстъпваше дори и на Чичиков.

— Позволете, вместо да завеждате дълго дело — вие навярно не сте разгледал добре самото завещание: там навярно има някаква добавка. Вземете го за известно време у дома си. Макар че е забранено, разбира се, да се вземат подобни работи в къщи, но ако помолите добре някои чиновници… Аз от своя страна ще употребя влиянието си.

„Разбирам“ — помисли Чичиков и каза:

— Наистина не помня добре дали там има добавка, или не — Сякаш той самият не беше писал това завещание.

— Най-добре проверете. Но във всеки случай — продължи той твърде добродушно — бъдете винаги спокоен и не се смущавайте от нищо, дори и да се случи нещо по-лошо. Никога и в нищо не се отчайвайте, няма непоправима работа. Гледайте мене: аз винаги съм спокоен. Каквито и обвинения да се отправят срещу мене, спокойствието ми е непоколебимо — Лицето на юрисконсулта-философ излъчваше наистина необикновено спокойствие, така че Чичиков много…[101 — Изречението не е довършено.]

— Разбира се, това е най-важното нещо — каза той. — Но съгласете се все пак, че може да има такива случаи и дела, такива дела и клевети от страна на враговете и такива затруднителни положения, че всяко спокойствие ще хвръкне.

— Повярвайте ми, това е малодушие — отговори твърде спокойно и добродушно философът-юрист. — Гледайте само производството на делото да почива изцяло на документи, да няма нищо на думи. И щом видите, че делото отива към развръзка и е удобно за разрешаване, гледайте не да се оправдавате и защищавате — не, просто да го объркате с нови вмъкнати и, тъй да се рече, странични обстоятелства.

— Тоест да…

— Да го объркате, да го объркате — и нищо повече — отговори философът. — Да вмъквате в това дело странични, други обстоятелства, които да заплетат в него и други хора, да го направите сложно — и нищо повече. И нека след това пратеният от Петербург чиновник го проучва, нека го проучва! — повтори той, поглеждайки с необикновено удоволствие Чичиков в очите, както учителят поглежда ученика, когато му обяснява някое интересно място от руската граматика.

— Да, добре, ако се намерят такива обстоятелства, които да могат да замъглят работата — каза Чичиков, гледайки също с удоволствие философа в очите като ученик, който е разбрал примамливото място, обяснявано от учителя.

— Ще се намерят обстоятелства, ще се намерят! Повярвайте… От често упражнение умът става досетлив. Преди всичко помнете, че ще ви помагат. От сложността ма делото печелят мнозина: ще трябват и повече чиновници, и заплатата им ще бъде повече… С една дума, да се вмъкнат в делото повече лица. Нищо от това, че някои ще попаднат напразно: нали лесно могат да се оправдаят… те трябва да отговорят срещу документите, те трябва да се откупят… Ето ти и печалбата… първата работа е да се обърка делото. То може да се заплете така, да се обърка всичко така, че никой нищо да не разбере. Защо съм спокоен аз? — Защото зная: щом работите ми се влошат, аз ще намеся всички в делото си — и губернатора, и вицегубернатора, и полицейския началник, и ковчежника — всички ще забъркам. Аз познавам всички техни обстоятелства: и кой на кого се сърди, и кой на кого се муси, и кой кого иска да вкара в затвора. Сетне, ако щат, нека се измъкнат. Но докато те се измъкнат, други ще успеят да спечелят пари. Защото раците се ловят само в мътна вода. Всички само това чакат, да се забърка делото. — Тук юристът-философ погледна Чичиков в очите пак с оная наслада, с която учителят обяснява на ученика още по-примамливо място от руската граматика.

„Не, тоя човек е наистина мъдрец“ — мислено си каза Чичиков и се раздели с юрисконсулта в най-приятно и най-добро разположение на духа.

Напълно успокоен и насърчен, той се отпусна с нехайна сръчност върху еластичните възглавници на каляската, заповяда на Селифан да свали гюрука (при юрисконсулта беше отишъл с вдигнат гюрук и дори със закопчано чергило) и се разположи съвсем като някой хусарски полковник в оставка или като самия Вишнепокромов — изкусно подвил единия крак под другия, извръщайки приятно към срещнатите хора лицето си, което светеше изпод новата копринена шапка, кривната малко над ухото. На Селифан бе заповядано да кара към пазара. Търговците, както дошлите от другаде, така и местните, застанали пред вратите на дюкяните си, почтително сваляха шапки и Чичиков не без достойнство им отвръщаше, като приповдигаше своята. Мнозина от тях му бяха вече познати. Някои, макар и да бяха дошли от другаде, очаровани от ловкостта на господина, който знаеше как да се държи, го поздравиха като познати. Панаирът в града Тфуславл никога не свършваше. Свършил беше панаирът на коне и земеделският, почваше сега панаир на манифактура за по-просветените господа. Търговците, които бяха дошли с каруци, смятаха да се връщат вече с шейни.

— Заповядайте, заповядайте! — казваше пред дюкяна за сукна един немски сюртук с московска кройка, като се превземаше учтиво, гологлав, с разперена ръка, хванал леко кръглата си брадичка и с израз на изтънчена просвета по лицето си.

Чичиков влезе в дюкяна.

— Я ми покажете, любезни, някое сукненце.

Доброжелателният търговец веднага вдигна отварящата се дъска на тезгяха и като си направи по този начин проход, намери се в дюкяна с гръб към стоката и с лице към купувача. Застанал с гръб към стоката и с лице към купувача, търговецът, гологлав, с шапка в ръка, още веднъж поздрави Чичиков. Сетне сложи шапката си, наведе се приятно, а с двете ръце се облегна на тезгяха и каза:

— Какъв вид сукна? От английско производство ли предпочитате, или местна фабрикация?

— От местна фабрикация — каза Чичиков, — само че от най-добро качество, което се нарича английско.

— Какви цветове ще пожелаете да имате? — попита търговецът, като се полюшваше все тъй приятно на двете си ръце, опрени на тезгяха.

— Тъмни, маслинени или тъмнозелени, приближаващи се, тъй да се рече, към боровинките — каза Чичиков.

— Мога да ви кажа, че ще получите нещо първокачествено, по-добро от което няма да намерите в двете столици — каза търговецът, като се извърна [?] да свали отгоре топ плат; хвърли го изкусно на тезгяха, разгъна го от другия край, поднесе го към светлината и го поглади с ръка. — Какво преливане на цвета! Най-моден, последен вкус! — Сукното блестеше като копринено. Търговецът беше подушил, че има пред себе си познавач на сукна и не поиска да почне от десетрублевите.

— Не е лошо — каза Чичиков, като поглади леко плата. — Но знаете ли, почтений, я ми покажете веднага онова, което показвате последно, и на цвят да е повече такова… повече възчервено, да има повече точици.

— Разбирам: вие искате наистина такъв плат, който днес е на мода в Петербург. Имам едно сукно с отлично качество. Предупреждавам ви, че цената му е висока, но и качеството е високо.

— Покажете го…

— За цената ни дума.

Топът падна отгоре. Търговецът го разгъна с още по-голямо изкуство, хвана другия край и го разгъна като копринен плат, поднесе го на Чичиков така, че той можа не само да го разгледа, но дори да го помирише, като каза само:

— Ето, това е сукно! Цвят наварински дим с пламък.

Споразумяха се за цената. Железният аршин, подобен на магьоснически жезъл, веднага отмери на Чичиков плат за фрак и за панталони. Като резна малко с ножиците, търговецът изкусно раздра с две ръце сукното по цялата му широчина и като свърши това, поклони се на Чичиков с най-очарователен и приятен израз. Сукното веднага бе сгънато и завито изкусно ц хартия; пакетът се завъртя на лекия канап. Чичиков понечи да бръкне в джоба си, но усети, че нечия твърде деликатна ръка приятно прегърна кръста му и ушите му чуха:

— Какво купувате тук, почтений?

— А, приятно неочаквана среща! — каза Чичиков.

— Приятна среща — каза гласът на оногова, който го беше прегърнал през кръста. Това беше Вишнепокромов. — Тъкмо щях да отмина дюкяна, без да погледна, когато изведнъж виждам познато лице — как да се откажа от приятното удоволствие! Няма какво да се каже, тая година сукната са несравнено по-хубави. Не е ли срам и позор! По-рано никой път не можех да намеря… Готов съм да дам тридесет рубли, четиридесет рубли… вземи, ако щеш, петдесет, но дай нещо хубаво. Според мене или трябва да има нещо, което да е наистина отлично, или по-добре да нямаш нищо. Не е ли така?

— Точно така! — каза Чичиков. — Че за какво ще се трудиш, ако не за да имаш нещо хубаво?

— Покажете ми сукно на средни цени — чу се зад тях глас, който се стори на Чичиков познат. Той се обърна: беше Хлобуев. Личеше, че купуваше сукно не от каприз, а защото дрешката му беше много изтъркана.

— Ах, Павел Иванович! Позволете ми най-после да поговоря с вас. Човек никъде не може да ви срещне. Идвах у вас няколко пъти — все ви няма и няма.

— Почтений, аз бях толкова зает, че бога ми, нямам време — той се огледа встрани как да се измъкне от разговора и видя, че в дюкяна влиза Муразов. — Афанасий Василиевич! Ах, боже мой! — каза Чичиков. — Каква приятна среща! — И след него Вишнепокромов повтори: — Афанасий Василиевич! — [Хлобуев] повтори: — Афанасий Василиевич! — И най-после благовъзпитаният търговец, отдалечавайки шапката от главата си, колкото стигаше ръката му, и цял издаден напред, продума: — Афанасий Василиевич, най-дълбоката ми почит! — По лицата се изписа оная услужливост, която кучешката порода хора проявяват към милионерите.

Старецът поздрави всички и се обърна направо към Хлобуев:

— Извинете: като видях отдалеч, че влязохте в дюкяна, реших да ви обезпокоя. Ако имате сетне време и ви е на път край моята къща, моля ви се, отбийте се за малко. Имам да ви кажа нещо.

Хлобуев каза:

— Много добре, Афанасий Василиевич.

— Какво хубаво време имаме, Афанасий Василиевич — каза Чичиков.

— Нали, Афанасий Василиевич — поде Вишнепокромов. — То е нещо необикновено.

— Да, благодарение на бога, не е лошо. За сеитбата трябва да повали малко.

— Много, много е необходимо — каза Вишнепокромов, — дори и за лова е хубаво.

— Да, никак не е лошо да повали малко — каза Чичиков, комуто съвсем не трябваше да повали, но е приятно да се съгласиш с човек, който има милион.

— Просто свят ми се вие — каза Чичиков, — като си помисля, че тоя