— Съмнение няма в това — въодушевено рече Кърнан.
Госпожа Кърнан се показа на вратата и доложи:
— Дошъл ти е гост!
— Кой?
— Господин Фогърти.
— А, влизай, влизай!
В осветената част на стаята се появи бледо овално лице. Извитите му руси вежди, сключени над чифт приятно учудени очи, повтаряха извивката на увисналите му руси мустаци. Фогърти беше дребен бакалин. Навремето бе държал пивница в центъра на града, но фалира, тъй като финансите му позволяваха да работи само със спиртовари и пивовари второ качество. После отвори малък дюкян на улица „Гласневин“, където, както се самооблъщаваше, изисканите му обноски щели да му спечелят благоразположението на домакините от квартала. Държеше се любезно, галеше малчуганите и изтъкваше книжовния си говор. Не можеше да се каже, че е необразован.
Фогърти бе донесъл и подарък, четвъртинка отлично уиски. Той вежливо се осведоми за здравето на Кърнан, остави подаръка си на масата и седна на равна нога с останалите от дружинката. Кърнан оцени по достойнство подаръка, още повече че помнеше малката сметка, която имаше да урежда при Фогърти. Той рече:
— Винаги съм бил сигурен в тебе, стари момко. Хайде. Джак, действай!
Пауър пак влезе в ролята на домакин. Изплакна чашите и разля по малко на петимата. Разговорът получи нов стимул. Фогърти, седнал на ръба на стола, слушаше с особено внимание.
— Папа Лъв XIII[101 — Лъв XIII (1810–1903) се е ползвал с репутацията на много учен папа; консервативен в политическите и теологическите си възгледи.] — каза Кънингам — беше едно от светилата на епохата. Голямата му идея беше, както знаете, обединението на западната и източната църква. Това бе целта на живота му.
— Често съм слушал да казват, че бил един от най-културните хора в Европа — рече Пауър. — Искам да кажа, независимо от това, че е бил папа.
— Несъмнено — каза Кънингам. — Ако не и най-културният. Неговият девиз, нали знаете, беше Lux върху lux — Светлина върху светлината.[102 — Официално папите нямат такива девизи. С подобни фрази са обозначени 111-те приемници на папа Селестин II в приписваната на св. Малахия от Арма (XII в. книга „Пророчество за папите“: Лъв XIII — „Светлина в небето“, Пий IX — „Кръст от кръста“. Днес се смята, че книгата е мистификация, написана през XVI в. във връзка с борбите за папския престол, в подкрепа на един от претендентите. Грешките на Кънингам добре показват „начетеността“ му.]
— Не, не — нетърпеливо го прекъсна Фогърти. — Мисля, че тук грешите. Беше Lux в tenebris, струва ми се — Светлина в мрака.
— Ами да — каза Маккой, — tenebrae.
— Прощавайте — решително рече Кънингам. — Девизът беше Lux върху lux. А девизът на предшественика му, Пий XIX[103 — Пий IX (1792–1878) първоначално проявява реформаторски настроения, но след 1848 г. става краен реакционер. Непогрешимостта на папата е обявена по негово време.], е Crux върху crux — или Кръст върху кръста — и това показва разликата между двамата папи.
Всички се съгласиха с извода. Кънингам продължи:
— Папа Лъв, значи, беше голям учен и поет.
— И колко силни черти! — каза Кърнан.
— Да — рече Кънингам. — Пишеше стихове на латински.
— Нима? — учуди се Фогърти.
Маккой със задоволство отпи от уискито и одобрително поклати глава:
— Това не е шега работа, вярвайте ми.
— Кой ще учи такива работи в нашето сиромашко училище, Том — подзе Пауър, последвал примера на Маккой.
— Не един свестен човек е ходил в сиромашко училище с парче торф под мишницата — поучително рече Кърнан. — Старата система си беше най-добра: здраво образование, честно и почтено. Никакви модни глупости.
— Съвсем вярно — отвърна Пауър.
— И никакви разточителства — добави Фогърти. Той натърти думата и мрачно отпи от чашата си.
— Помня, четох някога — каза Кънингам, — че едно от стихотворенията на папа Лъв е за фотографията — на латински, разбира се.[104 — Фотографията все още е била новост; стихотворението на Лъв XIII не се отличава с никакви художествени достойнства или „научни прозрения“.][104 — Неточен цитат от английския поет Джон Драйдън, който парафразира Сенека.][104 — Тогава догмата за непогрешимостта на папата е в сила.]
— За фотографията! — възкликна Кърнан.
— Да — каза Кънингам. Той отпи от чашата си.
— Голяма работа е фотографията, като си помислиш — подзе Маккой.
— Да, разбира се — каза Пауър, — на великите умове е дадено прозрение в нещата.
— Както казва поетът: Умът велик граничи с лудостта * — каза Фогърти.
Кърнан изглеждаше смутен. Той се насили да си припомни някой заплетен въпрос от протестантското учение и накрая се обърна към Кънингам.
— Кажи ми. Мартин — подзе той, — нали някои от папите — е, не сегашният, разбира се, нито предшественикът му, а някои от старите папи, — не бяха ли… как да кажа… не съвсем… изрядни?
Настъпи мълчание. Кънингам рече:
— Е да, разбира се, имало е и негодници сред тях… Друго е по-удивително. Нито един папа, дори най-големият пияница, дори най… отчаяният обесник, никой никога не е проповядвал ex cathedra * — някаква ерес. Не е ли удивително наистина?
— Така си е — рече Кърнан.
— Да. Защото, когато папата говори ex cathedra, той е непогрешим.
— Да — потвърди Кънингам.
— Ех, знам за непогрешимостта на папата. Спомням си, като бях по-млад… или пък беше…
Фогърти го прекъсна. Той взе бутилката и почна да разлива в чашите. Като видя, че уискито няма да стигне за всички, Маккой се отказа под предлог, че още не си го е допил. Другите запротестираха, но приеха. Уискито се лееше в чашите леко като интермецо.
— Какво беше почнал да разправяш, Том? — запита Маккой.
— Булата за папската непогрешимост беше най-великото събитие в историята на църквата — каза Кънингам.
— Как стана тая работа, Мартин? — запита Пауър. Кънингам вдигна два дебели пръста.
— В свещения съвет на кардиналите, архиепископите и епископите имало двамина „против“, а всички останали били „за“. Целият съвет бил единодушен освен тия двамата. Не! Не искали и да чуят!
— Ха! — възкликна Маккой.
— Тия били един немски кардинал на име Долинг… или Доулинг[105 — Йохан Дьолингер не е бил кардинал, а немски теолог, отлъчен от църквата, защото не приема папската непогрешимост. Не е участвал в свещения съвет.]… не…
— Ще имаш да вземаш, Доулинг не е никакъв немец — засмя се Пауър.
— Добре де — тоя велик немски кардинал, значи, все едно как му е името, бил единият, а другият бил Джон Макхейл.
— Какво? — възкликна Кърнан. — Да не е Джон Туамски?[106 — Джон Макхейл, архиепископ Туамски, се е радвал на значителна популярност в страната, тъй като поддържа патриотичната кауза и ирландското селячество. Не е бил съгласен с папската непогрешимост, но без усилия приема решението на съвета.]
— Убеден ли сте в това? — колебливо запита Фогърти. — Аз мислех, че е някой италианец или американец.[107 — Фогърти е по-близо до истината от Кънингам. При четвъртото заседание на съвета двама негови членове — епископите Ричо от Италия и Фицджералд от САЩ — гласуват против. След приключване на гласуването обаче и те приемат догмата. Джон Макхейл е намерил начин да не присъства на заседанието.]
— Джон Туамски — повтори Кънингам, — той беше.
Той отпи от чашата си и другите господа последваха примера му. Сетне продължи:
— Събрали се, значи, кардиналите, епископите и архиепископите от всички краища на света, а тия двамата така упорствали, че перушина хвърчала. Докато накрая сам папата се надигнал и ex cathedra обявил непогрешимостта на папата за църковна догма. В същия миг Джон Макхейл, който толкова се опъвал, станал на крака и извикал с лъвски глас: Credo!
— Вярвам — рече Фогърти.
— Credo! — повтори Кънингам. — Показал колко била силна вярата му. Подчинил се в мига, когато папата си казал думата.
— А какво станало с Доулинг? — запита Маккой.
— Немският кардинал не се подчинил. Напуснал църквата.
Величественият образ на църквата в думите на Кънингам завладя слушателите му. Дълбокият му и дрезгав глас, произнесъл словото на вяра и подчинение, ги бе изпълнил с трепет. И когато госпожа Кърнан влезе в стаята, като си бършеше ръцете, тя попадна в тържествена атмосфера. Без да наруши мълчанието, тя се облегна на задната табла на кревата.
— Веднъж видях Джон Макхейл — каза Кърнан — и няма да го забравя, доде съм жив.
Той се обърна към жена си за потвърждение.
— Често съм ти разправял, нали?
Госпожа Кърнан кимна.
— Беше при откриването на паметника на сър Джон Грей[108 — Ирландски патриот, протестант, поддръжник на движението за самоуправление.Кърнан свъси вежди, сведе глава като разярен бик и се вторачи в жена си.]. Едуард Дуайър Грей държеше реч и дрънкаше врели-некипели, а онова дръпнато старче, архиепископът, го стрелкаше изпод вежди като къдели.
— Господи! — възкликна той после с обичайното си изражение. — Не съм виждал друг човек с такъв поглед. Очите му все едно казваха: Знам те колко чиниш, момче. А погледът му — ястребов!
— Никой от Греевците не струва пукнат грош — каза Пауър.
Пак настъпи мълчание. Пауър се обърна към госпожа Кърнан и рече внезапно развеселен:
— И тъй, госпожо Кърнан, решили сме да направим ей тоя ваш мъж добър, благочестив, набожен и богобоязлив римокатолик.
Той обгърна с ръка всички присъстващи.
— Всички заедно ще идем на духовни упражнения и ще изповядаме греховете си, а сам бог знае колко ни е нужно това.
— Нямам нищо против — рече госпожа Кърнан и се усмихна малко плахо.
Тя реши, че ще е по-разумно да прикрие задоволството си, затова рече:
— Съжалявам горкия свещеник, който ще трябва да чуе твоите приказки.
Изражението на Кърнан се промени.
— Ако не му се харесат — рече той направо, — може да си… гледа работата. Аз само накратко ще му разкажа за злочестините си. Не съм чак толкова грешен я…
Кънингам на часа се намеси:
— Всички ще се отречем от дявола — рече той. — Всички заедно, без да забравяме козните и съблазните му.
— Махни се от мен, сатана![109 — Мат., 16, 23.] — рече Фогърти, като се смееше и поглеждаше другите.
Пауър не продума. Той чувстваше, че инициативата бе изцяло иззета от ръцете му. Но по лицето му се изписа задоволство.
— Чисто и просто трябва да застанем прави със запалени среши в ръце и да подновим обещанията на кръстниците ни — каза Кънингам.
— Само гледай да не забравиш свещта, Том — рече Маккой.
— Как? — каза Кърнан. — Свещ ли ще трябва да държа?
— Е да — каза Кънингам.
— Не, дявол да го вземе! — усети се Кърнан. — Само тая няма да я бъде. Ще сторя всичко, както му е редът. И упражненията, и изповедта, и… всичко останало. Но… никакви среши! Всичко друго, само свещи не!
Той заклати глава с театрална тържественост.
— Хубава работа! — каза жена му.
— Всичко друго, само свещи не! — пак отсече Кърнан, почувствал, че е направил впечатление на слушателите си, и продължи да клати глава насам-натам. — Свещи, светила — това да не е градинско увеселение.
Всички се засмяха от сърце.
— Взехте си белята с тоя добър католик! — рече
