100
Оранжистите са протестантско политическо общество, основано в 1795, по-късно думата се прилага спрямо всеки проанглийски настроен ирландец или протестант.
101
Лъв XIII (1810–1903) се е ползвал с репутацията на много учен папа; консервативен в политическите и теологическите си възгледи.
102
Официално папите нямат такива девизи. С подобни фрази са обозначени 111-те приемници на папа Селестин II в приписваната на св. Малахия от Арма (XII в. книга „Пророчество за папите“: Лъв XIII — „Светлина в небето“, Пий IX — „Кръст от кръста“. Днес се смята, че книгата е мистификация, написана през XVI в. във връзка с борбите за папския престол, в подкрепа на един от претендентите. Грешките на Кънингам добре показват „начетеността“ му.
103
Пий IX (1792–1878) първоначално проявява реформаторски настроения, но след 1848 г. става краен реакционер. Непогрешимостта на папата е обявена по негово време.
104
Фотографията все още е била новост; стихотворението на Лъв XIII не се отличава с никакви художествени достойнства или „научни прозрения“.
104
Неточен цитат от английския поет Джон Драйдън, който парафразира Сенека.
104
Тогава догмата за непогрешимостта на папата е в сила.
105
Йохан Дьолингер не е бил кардинал, а немски теолог, отлъчен от църквата, защото не приема папската непогрешимост. Не е участвал в свещения съвет.
106
Джон Макхейл, архиепископ Туамски, се е радвал на значителна популярност в страната, тъй като поддържа патриотичната кауза и ирландското селячество. Не е бил съгласен с папската непогрешимост, но без усилия приема решението на съвета.
107
Фогърти е по-близо до истината от Кънингам. При четвъртото заседание на съвета двама негови членове — епископите Ричо от Италия и Фицджералд от САЩ — гласуват против. След приключване на гласуването обаче и те приемат догмата. Джон Макхейл е намерил начин да не присъства на заседанието.
108
Ирландски патриот, протестант, поддръжник на движението за самоуправление.
Кърнан свъси вежди, сведе глава като разярен бик и се вторачи в жена си.
109
Мат., 16, 23.
110
Фигурата е символ на кръста и раните Христови.
111
Според първоначалния замисъл „Благодат“ е последният разказ от цикъла и неслучайно в църквата си дават среща герои, чиито имена са вече познати от предишни разкази.
112
Текстът е от притчата за неверния пристойник (Лук., 16, 8–9). Свещеникът внася многозначителни промени, напр. „та кога умрете“ вм. „та кога осиромашеете“.
113
Според римокатолицизма тайнствата действат и предават благодат по силата на извършеното действие, вярата и свободната воля на извършителя не са задължителни: нужно е само той да направи това, което прави църквата.
114
Разказът е написан около година след завършването на цикъла (в 1907) и с дълбоките си морално-философски внушения, психологическата уплътненост при изграждане образа на главния герой, усложнената символика и повествователна структура бележи прехода към зрялото белетристично майсторство на Джойс. „Мъртвите“ затваря кръговата композиция на „Дъблинчани“: тук се кръстосват най-важните теми на цикъла, а конфигурацията на персонажите и основният мотив („парализа“ — смърт) съответстват на „Сестрите“; безименният разказвач от встъпителния разказ е пораснал…
115
Главният герой носи името на архангел Гавриил. Неговата традиционна емблема е лилията (Лили). Другият главен (но невидим) герой — Майкъл Фюри — е съотнесен с архангел Михаил. Образността и символиката в разказа са свързани със стихиите, над които според митологията двамата архангели имат власт: в някои легенди Гавриил е свързан с огъня, а Михаил с водата (снега), в други — обратното. Джойс манипулира и с двата реда значения.
116
„Ирландски напеви“ от Т. Мур, вж. бел. 3 към „Двама кавалери“.
117
„Ромео и Жулиета“, II, 2. Синовете на Едуард IV, за които се смята, че са били убити по заповед на чичо си, Ричард III.
118
„Дейли експрес“ — консервативен вестник, противник на патриотичното движение.
119
Въпреки че религиозният ценз е бил отменен в 1873 г., старият и много престижен дъблински университет „Св. Троица“ остава предимно протестантски. „Университетският въпрос“ са борбите за равноправни образователни възможности за католическите студенти.
120
Населението на Аранските острови все още е говорело ирландски. Представителите на Галската лига и „келтските“ поети са черпели вдъхновение от него.
121
Прототип на госпожа Конрой е съпругата на Джойс.
122
В края на ноември 1903 г. (непосредствено преди времето на разказа) папа Пий X обявява, че певците в църквата изпълняват свещенослужителна роля, затова жените трябва да бъдат отстранени от хоровете, а високите партии да се изпълняват от момчета според древния обичай на църквата.
123
Сбогом (ирл.).
124
Опера от А. Томас по Гьотевия „Вилхелм Майстер“.
125
Прочути певци от XIX в., повечето свързани с операта „Лукреция Борджия“ от Доницети.
126
Опера от Майербеер.
127
Браун на английски значи кафяв.
128
Уставът на манастира е бил много строг, но това е измислица.
129
Цитат от Милтън.
130
Импровизация по популярна английска песен, с която се поздравяват юбиляри, победители и пр.
131
Леля Кейт несъзнателно влага дълбок смисъл в безобидния каламбур с името Браун (кафяв): в целия цикъл кафявото настойчиво се асоциира с потискащата атмосфера и духовната ограниченост на живота в Дъблин. Да припомним, че Браун е протестант.
132
Уилям Орански приключва завладяването на Ирландия, след като разбива католическите сили в битката при Бойн (1690). Символ на британското господство.
133
Стихове от много популярна в Ирландия и Шотландия балада „Девойката от Огрим“. Изоставена от любимия, героинята чака пред дома му с дете в ръце; той я разпитва надълго и широко, но отказва да я приеме в къщата си.
134
Хоралното сбогуване напомня финала на сцената с лудостта на Офелия (Хамлет, IV, 5) и предвещава мотива на смъртта в края на разказа.
135
Даниъл О’Конъл (1775–1847) — ирландски патриот, играл важна роля в борбата за католическа еманципация, за което получава прозвището „Освободителя“. Джойс е негов далечен потомък.
136
Аленското тресавище е недалеч от Дъблин в югозападна посока.
137
Устието на р. Шанън, югозападното крайбрежие на Ирландия. Пътуването на запад е пътуване към смъртта.
138
Et ignotas aniimim dimittit in artes (лат.). С дух, устремен към изкуство незнайно (прев. Г. Батаклиев). Става дума за Дедал (гр. „художник“): епиграфът свързва заглавието на романа, фамилното име на героя, основната тема и един от най-важните митологични пластове. Епиграфът обаче крие и подводни камъни. Някои коментатори считат, че пропуснатият подлог подсказва намерението на Джойс иронично да визира своя читател, комуто предстои да навлезе в Дедаловия лабиринт на неговото изкуство, а „незнайното изкуство“ е творческото четене. По-нататък в Овидиевия стих става дума за крилете, които Дедал измайсторява за себе си и Икар — „нова природа твори“. Това обаче далеч не е първият опит на митологичния майстор да се състезава с природата. Независимо че героят на Джойс се идентифицира с романтичната страна на древния художник, той добре знае (и намеква в гл. V) за другото негово изобретение — дървената крава, скрита в която Пазифая зачева Минотавър от свирепия бик. Тия два „творчески“ акта на Дедал са пряко свързани, защото след раждането на Минотавър той построява за него лабиринта, а цар Минос го задържа в плен, за да не издаде тайната на лабиринта. Някои моменти от мита са вплетени в символиката на романа. Вж. Овидий, „Метаморфози“, VIII, 1 — 285.
139
Със сложната си многопластова структура, оригинални стилови решения, символи и алюзии встъплението към глава I е не само важен подстъп към целия роман, но илюстрира и съществени черти на Джойсовия метод, затова предлагаме малко по-подробен коментар на някои моменти от него.
Встъплението е свързано с най-ранното детство на Джойс. В писмо от 1931 г. баща му, Джон Джойс, го пита: „Помниш ли старото време, когато живеехме на Брайтънския площад и ти беше Baby Tuckoo (в превода Аги-баги)… а аз ти разказвах за муката, която слиза от планината?“ Семейството на Джойс живее на тоя адрес до 1884 г., следователно в началото героят е двегодишен, а „приказката“ на бащата — отговор на детския въпрос „Кой носи децата?“. Коментаторите предлагат различни тълкувания на Baby Tuckoo: първо, бащата имитира детския говор (английските деца понякога бъркат „к“ и „т“) и казват Tuckoo вм. cuckoo (кукувиче) — ранен намек за конфликта между героя и семейството му (чуждото гнездо!); второ, Tuckoo е детска дума, производна от съществителното tuck (локомотив); трето, Tuckoo е детска дума, производна от глагола tuck (повивам).
Ние тръгнахме по четвърти път, като запазихме стилистиката на пасажа и „закачихме“ името за дълбоко скритата в началните редове, но по-нататък прозрачна аналогия с евангелската история от Лука, 1,36–42. Бети е умалително име от англ. Елизабет (Елисавета), а Бърн е фамилията на Джойсовия студент Дж. Ф. Бърн, прототип на Кранли от гл. V. В края на романа Стивън идентифицира Кранли като „Предтеча“, сиреч син на Захария и Елизабет; муката-майка, която минава край дома на Бети Бърн, в такъв случай е Мария (в автобиографичен план майката на Джойс също се казва Мария!), а синът й — Агнецът Божи. В края на романа героят неколкократно гледа на себе си като на „предаден“ Христос.
Кравата (муката) е традиционен символ на Ирландия, който свързва първия абзац със стиховете от популярната сантиментална песен „Ах, цъфнала ми й дива роза“. Джойс внася многозначителна промяна във втория стих, който в песента гласи „на гроба малък и зелен“. Тъй като пее пред малко дете, бащата сменя „гроб“ с неутралното place (място), но полученият в резултат образ е друга традиционна емблема на Ирландия — малкото зелено „място“, или както е в превода — остров. Опитът на детето, все още неовладяло езика, да запее „своята“ песен, е първият творчески акт на бъдещия художник, който създава оригинален образ — зеената (зелена!) роза (ср. „синьото цвете“ на романтиците). Дивата роза, израснала от гроб, подсказва характера на бъдещия художник и средата, в която той израства.
Появата на чичо Чарлз и Данте сигнализира нова възраст. Прототип на чичо Чарлз е братът на дядото на Джойс, Уилям О’Конъл (далечен сродник на Даниъл О’Конъл), който живее със семейството от 1887 до смъртта си, следователно героят е вече на пет години.
Данте е детска амалгама от думата aunt (леля), името Райордан и „танте“, избрана от Джойс заради богатия на асоциации ореол на името.
Имената на Парнел и Майкъл Давит (ирландски патриот, известно време сподвижник на Парнел) подсказват първия контакт с политическата действителност. Засега двете „четки“ живеят в мир и сговор, защото до скандала с Парнел има още няколко години (вж. коментара към „В деня на бръшляновия лист“).
Бурната реакция на Данте спрямо думите на малкия Стивън, че като порасне, ще бъде мъж и жена с Айлин, се дължи на обстоятелството, че семейство Ванс са протестанти; затова Данте заплашва Стивън с орлите — традиционен символ на католицизма. Заплахата неслучайно е отправена към очите; и по-нататък
