187
Докато в глава I доминират образът и трагичната съдба на Парнел, с приближаването и настъпването на пубертета съзнанието на Стивън е завладяно от романтиците — Байрон, Шели, Мур и др. — и от някои популярни метежни герои на романтичната литература — граф Моите Кристо, Клод Мелнот и др., — също жертви на предателство.
188
Зад инициалите се крие Ема Клиъри, „изкусителката“ от виланелата на Стивън (гл. V). Тя присъства много по-осезаемо и с пълното си име в първоначалния вариант на романа. Тук Стивън подражава на Байроновото стихотворение „На очите на г-ца А. Х.“. Отношението му към Е. К. силно напомня Байроновия лирически герой.
189
Laus Deo Semper (Вечна хвала на Бога) и A.M.D.G. са задължителни формули за началото и края на ученическите съчинения в колежа.
190
Джон Конми (ректорът на „Клонгоус“ от гл. I). В действителност той става провинциал на ордена доста по-късно. Джойс променя хронологията, за да засили ефекта от „предателството“ му спрямо Стивън.
191
„Белведере“ е йезуитски колеж в Дъблин, където Джойс учи от 1893 до 1898. Малко по-долу бащата на Стивън казва, че за нищо на света няма да прати сина си при Христовите братя, но в действителност през 1893 Джойс за кратко време посещава училището им. Става дума за социален престиж.
192
Морис е фикционалното име на Станислас Джойс, тук само споменат, но един от главните персонажи в първоначалния вариант на романа.
193
Като ученик в „Белведере“ Джойс също заема тая почетна длъжност.
194
Мат., 18, 17.
195
Английската дума „heron“ значи чапла.
196
Първата дума от покайната молитва при римокатолиците.
197
В съчинението си Стивън е засегнал сложния богословски въпрос за отношението между благодатта и свободната воля. Учителят го обвинява, че отрича догмата за всеобщността на благодатта. Според думите на ап. Павел бог „ни спаси и повика към свето звание не заради нашите дела, а по Свое благоволение и благодат, дадена нам в Исуса Христа преди вечни времена“ (2 Тим., 1, 9). Всеки обаче приема всеобщата благодат по своя свободна воля. Грешниците, които погиват, сами са отхвърлили благодатта. Така сцената предвещава интереса на Стивън към бунта на Луцифер (гл. III). Тук героят получава добър урок по покорство (кардиналната добродетел в йезуитския орден), но умението, с което се изплъзва, показва, че сам е усвоил оръжията на схоластиката.
198
Фредерик Мариът (1792–1848) — много популярен автор на приключенски романи.
199
Джон Хенри Нюман (1801–1890) — английски богослов и писател, един от водачите на прокатолическото Оксфордско движение. Романът съдържа няколко цитата и множество вербални отгласи от творчеството на Нюман и има известно жанрово сходство със знаменитата му автобиография „Apologia pro Vita Sua“. Джойс е считал Нюман за най-добрия стилист в английската проза.
200
Творчеството на Алфред Тенисън (1809–1890) — поета-лауреат на викторианската епоха — става обект на остри нападки и присмех към края на века от страна на младото поколение писатели.
201
Стиховете са от известна навремето непристойна балада и намекват за влизането на Христос в Йерусалим (Мат., 21).
202
Според Станислас Джойс този епизод не е нито измислен, нито преувеличен. Същата вечер Джим (тоест Джеймс) се върнал у дома с толкова изпокъсани дрехи, че майка им цяла нощ трябвало да го изкърпва, за да може да отиде сутринта на училище.
203
Вж. бел. 3 към „Майка“.
204
Из опера на Джулиъс Бенедикт. Романът, залегнал в либретото, е с ирландски сюжет, построен върху мотива предателство. Вж. бел.4.
205
Джойс също придружава баща си до Корк през февруари 1894, когато тамошният имот на Джон Джойс бива продаден на търг.
206
В оригинала думата „Америка“ се отклонява от нормалното произношение заради римата.
207
Зародиш (лат.).
208
В бакалницата се е продавало алкохол.
209
„Дилектус“-ът е сборник с латински сентенции. Вторият вариант на фразата е известната сентенция „Времената се менят и ние се меним с тях“.
210
Графство Кери се намира в Югозападна Ирландия. Кери Бой е известен персонаж от романа на Питър Дън „Господин Дули“.
211
Поезията и естетиката на Шели оказват значително влияние върху младия Джойс/Стивън. Много от бравурните пасажи в романа (в края на гл. II и IV) силно напомнят (и пародират) Шелиевата поетична дикция.
212
Твърде голяма сума за времето. Джойс печели наградата няколко години поред, но едва в 1897 г. получава цялата сума.
213
Вж. бел. 35 към гл. I.
214
Хили Хъчинсън, Хенри Флъд, Чарлз Кендъл Буш и особено Хенри Гратън са видни ирландски политически дейци от края на XVIII и началото на XIX в., борци за национална независимост и католическо равноправие.
215
Саймън Дедалус пародира популярна навремето песен.
216
„Ингомар“ е мелодрама от Фридрих Хан. „Дамата от Лион“ е романтична драма от Булвър-Литън. Героят й, Клод Мелнот, е беден поет, който бива отхвърлен от любимата си, Полин, в резултат на „предателство“, тръгва с Наполеон и се връща увенчан със слава, за да разгроми враговете си и спечели отново Полин. Вж. бел.4
217
Най-високото отличие за учениците в колежа. Джойс е избран префект през 1896 г.
218
Службата е посветена на св. Дева Мария.
219
„Славословия на Мария“ е заглавие на книга от св. Алфонс Лигуори и на проповед от Нюман. По-нататък са цитирани няколко откъса от Нюман.
220
Възвисих се като кедър ливански и като кипарис на планините Ермонски; възвисих се като палма в Енгади и като трендафилово храстие в Йерихон; като гиздава маслина в долина и като явор се възвисих. Като дарчин и аспалат издадох благоуханен мирис и като отбор смирна пръснах благоухание. (Книга Премъдрост на Исуса, син Сирахов, 24; 14 — 17.)
221
Цитат от Нюман, вж. бел. 3.
222
Стих от либретото на популярна оперета.
223
Яков, 2, 10.
224
„Блажени нищите духом, защото тяхно е царството небесно“ и „Блажени кротките, защото те ще наследят земята“ — Мат., 5, 3 и 5.
225
Тези чудновати въпроси се въртят около централния за догматиката проблем за „преосъществяването“. Ортодоксалното мнение е, че евхаристийните дарове са истински тяло и кръв Христови и че във всяка частица от хляба и виното се намира цялото тяло Христово, винаги цяло и във всичките частици единно. Терминът „преосъществяване“ показва, че хлябът и виното реално и по същина се превръщат в тяло и кръв Христови, без, естествено, да обяснява как се извършва тайнството. Въпросът е достатъчно сложен, за да ангажира цялото внимание на ректора, което е и целта на учениците.
226
Сиреч свещеник, на когото каещият се е добре познат.
227
Шега с името на ученика. „Lawles“ на английски означава „беззаконен“,„разюздан“.
228
Мат., 17, 20.
229
Мат., 4, 19.
230
Текстът е от Книга на Исуса, Син Сирахов (7, 39). Грешката на проповедника се дължи на сходството в латинските заглавия на двете книги. Джойс неколкократно ще вложи в устата му грешки или неуместни думи с цел иронично да дистанцира читателя от проповедта, въпреки че Стивън, естествено, не ги забелязва.
231
От притчата за неверния пристойник (Лук., 16, 2).
232
Знаменитата проповед за Четирите сетни неща не е напълно оригинална. Джойс използва няколко сходни трактата от XVII и XVIII в., които възхождат към „Духовните упражнения“ на Лойола. Сравнението на текстовете показва, че той плътно се придържа към традиционната схема, образност и библейски цитати, но внася несравнимо по-голяма въздействена сила, прави ги по-непосредствени и ги нагажда към юношеското възприятие на слушателите. Проповедта изпълнява своето предназначение — довежда Стивън до състояние на ужас и разкаяние, но, от друга страна, с гротескните преувеличения, опита за „научна“ (всъщност типично схоластична) систематизация на адските мъки и с грешките на свещеника тя е блестящ пример за Джойсовата стилова мимикрия и пародийно майсторство. Прави впечатление също така, че отец Арнал обещава да говори върху четири сетни неща, но не стига до небето…
233
Мат., 16, 26.
234
Пасажът е моделиран по Апокалипсиса (Откр., 6, 12 — 14).
235
Мат., 25,41.
236
Мат., 23, 27.
237
Мат, 24, 44.
238
1 Кор., 15, 55. Предходният пасаж е дълбоко ироничен. Джоузеф Адисън (1672–1719) е виден английски писател, есеист и драматург, но свещеникът „забравя“, че Адисън е бил и ласкател на Уилям Орански, завършил колонизацията на Ирландия и затвърдил господството на протестантизма. По негово време бива прокарано специално законодателство срещу католиците. Ироничен е и цитатът, защото проповедникът цитира не Писанията, а английския поет Поуп.
239
Цитат по Нюман, вж. бел. 3.
240
Ема Клиъри, вж. бел. 5 към гл. II.
241
Анселм Кентърберийски (1033–1109) — богослов, виден представител на схоластиката.
242
Едно от названията на Ада в Евангелието (Мат., 22, 13).
243
Историята за трите отрока, хвърлени в горящата пещ от Навуходоносор, защото отказали да се поклонят на златния истукан, е разказана в неканоническата част от Книга на пророка Даниил, гл. 3.
244
Изход, 10, 21 — 2.
245
Св. Бонавентура (1221–1274) — богослов и кардинал, един от най-видните представители на късната схоластика.
246
Св. Катерина Сиенска е монахиня от XIV в., прочута с мистичните си видения. Трудовете й са писани под диктовка, защото самата тя не знаела да пише.
247
„Тялото ви е храм на Духа Светаго“ — 1 Кор., 6, 19.
248
Лойола завършва своите „Духовни упражнения“ в 1548 г.
Предназначението им е да насочват християнина към размисъл над греха, божествената справедливост и Страшния съд. Трактатът стои в началото на дълга традиция (вж. бел. 15). Методът на Лойола — compos itioloci — се заключава в това, че човек се поставя пред бога, като извиква в съзнанието си материални вещи, свързани с Христос — дървото на кръста, мириса на кръвта и потта му и пр. Оттук идва поразителната (често комична) материалност на Ада в проповедта на отец Арнал.
249
Деянието на разкаяние е покайна молитва. Джойс дава своя версия.
250
Решението на Блудния син (Лук., 15, 18 — 19).
251
Цитат по Нюман, вж. бел. 3.
252
Джойс/Стивън не се изповядва в капелата на колежа — преголямо би било унижението да падне на колене именно пред отец Арнал (учителя по латински от гл. I).
253
Мат., 11, 30.
254
В по-ново време епитимията, налагана след изповед, обикновено се свежда до прочитането на определен брой молитви. Това определя началото на следващата глава.
255
Тялото на нашия Господ (лат.).
256
В живот вечен. Амин (лат.).
257
Покайните подвизи на Стивън, разказани в първата част на гл. IV, отново подемат темата за „духовното счетоводство“ от разказа „Благодат“, но вече с много по-сгъстени краски. Те са моделирани по наръчника на братството, където индулгенциите са подробно обяснени и към всяка молитва или молитвен възглас е означен точният брой дни, които те изкупват за душите в Чистилището.
258
Броеницата е разделена на три части, всяка от които съответства на определен брой молитви.
259
Гръцкото и латинското име на св. Дух.
260
„Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците“ (Мат., 12, 31). Католическото богословие не е съвсем.наясно по същността на тоя грях, предполага се, че това е отчаянието, окончателната и безвъзвратна загуба на надежда, че човек ще
