366

Корнелий а Лапид (1567–1637) твърди това в обширния си „Коментар на Библията“.

367

Мат., 19, 14.

368

Според Милтън — Грях, съпруга и дъщеря на сатаната.

369

Опера от Вагнер. Намек, че Стивън предстои да извърши нещо героично.

370

Семейството на Джойс е било многолюдно. Според Станислас Джойс децата са били седемнадесет, от които осем умират; според първия биограф на Джойс, X. Горман, Мери Джойс ражда шестнадесет или седемнадесет деца, от които пет умират невръстни.

371

Този портрет точно съответства на бащата на писателя.

372

На сватбата в Кана Исус пита майка си: „Какво имаш ти с мене, жено?“ (Йоан, 2, 4); в Марк., 3, 33, когато му съобщават, че вън са майка му и братята му, Исус отговаря: „Коя е майка ми…“ Стивън настойчиво се идентифицира с Христос.

373

Наказателното законодателство е прокарано от Уилям Орански и протестантския парламент в Дъблин в края на XVH в. То става причина цветът на нацията да емигрира: на католиците е забранено да носят оръжие, да проповядват публично, да бъдат на служба в съдопроизводството.

374

Жената пее (лат.).

375

И ти беше с Исуса Галилееца (лат.).

Видението показва, че Стивън отново се идентифицира с Христос. Думите на жената „И ти беше с Исуса Галилееца“ са отправени към Петър непосредствено след залавянето на Исус. Символично Кранли (тук Петър) е първият, който се отрича от Стивън (Христос) — „тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Мат., 26, 34).

376

Испанският йезуит Хуан Мария от Талавера (1536–1623) подробно разглежда въпроси от тоя род в трактата си „За краля и кралския институт“.

377

Марк, 1,6.

378

Стивън смесва Йоан Кръстител с Йоан Евангелист.

379

Мат., 8, 22.

380

Beata Virgo Maria — св. Дева Мария.

381

Ориз по бергамски.

382

Паркът носи името „Св. Стефан“.

383

„Войниците пък, като разпнаха Исуса, взеха дрехите му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник) и хитона“ (Йоан, 19, 23).

384

От стихотворението „Уилям Бонд“ в превод на Спас Николов. Момчето е болно от любов.

385

Стивън парафразира Хамлетовото „Уви, бедни Йорик“.

386

Вж. коментара към „В деня на бръшляновия лист“. „О, Уили, как ни липсваш, мили“ е песен от американския композитор Стивън Фостър, няма нищо общо с Гладстон.

387

Шекспир, „Антоний и Клеопатра“, II, 7.

388

Евангелски образ, вж. напр. Мат, 5, 15.

389

Тара е древната столица на Ирландия. Стивън иска да каже, че човек трябва да напусне Ирландия, за да я намери. В отговор на въпроса ще се върне ли в Дъблин Джойс е казвал: „Нима някога съм го напускал?“

390

Майкъл Робартес е една от „маските“ на У. Б. Йейтс, тип на творец.

391

Фикционално име. Историята иронично намеква за дейността на Галската лига.

392

Намек за борбата на Яков с Бога: „И остана Яков сам. И с него се бори Някой до зори“ (Бит., 32, 24). Образът на стареца събира за Стивън Ирландия, семейство, религия.

393 Обръщението е към Дедал. Романът започва и завършва с него: художника.