Денят на бръшляна. Джойс Джеймс

Старият Джак събра въглищата с греблото, заедно с парче картон и ги хвърли над побелелите въглища. За момент лицето му изчезна в мрака, но като се разгоря огъня, сянката му пробяга по отсрещната стена, а лицето му се обви в светлина. Беше лице на стар човек, доста кокалест и брадясал. Най-сините очи светеха на огъня, а устата му се отваряше от време на време, механично премляскваше. Когато въглищата се разгоряха той взе парче картон посочи го и каза:

— Сега е по-добре, Мистър О’Конър.

Мистър О’Конър, побелял млад мъж, с обезобразено от петна и пъпки лице, вадеше тютюн за цигара от малка цилиндрична кутийка, се стресна, когато го повикаха по име и спря механичната си дейност. После пак се зае със задачата си, а след миг реши да оближе хартията.

— Дали ще се обади Мистър Тирни, като се върне? — пита с фалцет.

— Не каза.

Мистър О’Конър сложи цигарата в устата си и се затърси за нещо в джоба си. Извади колода карти.

— Ще ти дам кибрит! — каза стареца.

— Не се тревожи, ще се справя!
Избра една карта и се зачете в нея.

ОБЩИНСКИ ИЗБОРИ

Мистър Ричард Дж. Търни, социалист, най-добрият за вашия глас, участник в изборите за общински представител.
Мистър О’Конър беше нает от агент на Търни да агитира квартала за изборите, но тъй като времето беше неподходящо, книгите щяха да се намокрят, той прекарваше по-голямата част от деня си пред камината в стаята на партията улица Уиклоу, заедно със стария пазач — Джак. Стояха там, докато нощта не се спуснеше над късия ден. Беше шести октомври, тъмно и студено навън. Прибра картите и си запали цигара. Пламъкът освети листото от бръшлян на ревера на палтото му. Старецът го изгледа, после взе парче картон и се зае с огъня.

— А, да! — продължи той. — трудно е да отглеждаш деца. Кой би си помислил, че ще стане така! Пратих го на братството на християните и направих каквото мога за него, ама се научил да пие! Ех, опитах се да го направя свестен човек!

Бавно премести картите.

— А сега съм само един старец! Хванах пръчката и го бих до изнемога, както съм правил много пъти досега. Майката, знаеш, само го защитава…

— Това разваля децата! — каза Мистър О’Конър.

— Абе, сигурен съм в това. И най-нагло ти благодаря. Ама той ми хвана ръката, като видя, че не мога повече и ми ги наговори едни… Какво ще се случи сега със света, ако децата говорят така на бащите си?

— На колко години е?

— Деветнайсет!

— Защо не го накараш да работи нещо?

— Разбира се, след като свърши училище и ми се върна пиян аз му казах „Трябва да си намериш работа? Не мога да те издържам повече!“ Но това е най-лошото, пропива всичко, което заработи.

Мистър О’Конър кимна с глава в знак на съгласие, старецът замълча и се загледа в огъня. Някой отвори вратата на стаята и се провикна:

— Здравейте! Тук ли е събранието на фримасоните?

— Кой е? — пита старецът.

— Защо стоите на тъмно? — пита гласът.

— Ти ли си, Хинс? — попита Мистър О’Конър.

— Да! Какво правите в тоя мрак? — попита Мистър Хинс, поглеждайки към огъня.

Беше висок, строен, млад мъж със светлокафяви мустаци. Капчици дъжд се стичаха от шапката му, а яката на палтото му беше изправена.

— Е, Мат, — обърна се към Мистър О’Конър. — как я караш?

Мистър О’Конър кимна с глава. Старецът остави камината, донесе две свещи, запали ги от огъня и ги занесе до масата. Стаята се освети, но огънят изгуби красотата си. Стените бяха голи, имаше само списък на адресите на избирателите. По средата на стаята имаше масичка с натрупани листи хартия.

Мистър Хинс се загледа в камината и каза:

— Плати ли ти?

— Не още! — каза Мистър О’Конър. — Моля Бог да не ни забрави довечера!

Мистър Хинс се засмя.

— А, ще плати! Не се безпокой! — каза.

— Надявам се, да си знае работата! — каза Мистър О’Конър.

— Какво мислиш ти, Джак? — Мистър Хинс се обърна сатирично към стареца.

— Ми нищо, ама ще плати! Не е като другите нескопосници!

— Кои други? — каза Мистър Хинс.

— Колгън. — каза сконфузено старецът.

— То е щото Колган е работник, нали сам каза? Каква разлика между добрият честен зидар и митаря, ех? Не е ли по-правилно работниците да са в корпорацията, отколкото който и да било друг, а няма ли той повече право, отколкото всичките ония лъжци, които ти свалят шапка и те манипулират, както си искат. Не е ли така, Мат? — каза Мистър Хинс към Мистър О’Конър.

— Мисля, че си прав! — потвърди О’Конър.

— Онзи е простичък честен човек, а не някакъв си блюдолизец. Тук е като представител на работническата класа. А това приятелче, което те е наело, само иска да вземе работата на останалите.

— Разбира се, работническата класа трябва да си има представител. — каза старецът.

— Работниците… само бачкат, а нямат и половин пени в джоба! А те произвеждат благата! Не се стремят да намерят свястна дебела служба на синчетата, племенниците и братовчедите си. Работниците не щат да продадат честта на Дъблин на дявола, само за да се харесат на Германската монархия!

— Ама как? — каза старецът.

— Не знаеш ли, че са решили да поканят Едуард Рекс, другата година? Ще правим маанета на чуждия крал?

— А, не, нашето момче не го кани. — каза Мистър О’Конър. — Канят го националистите.

— Не, ли? Изчакай да видиш само! Познавам го, аз него! Хитрият Сладък Търни, нали?

— О, Боже! Може и да си прав, Джо! — каза Мистър О’Конър. — Дано го хване спондилита!

Тримата замълчаха. Старецът загреба повече въглища. Мистър Хинс свали шапката си, захвърли я, свали си яката. На ревера му имаше лист бръшлян.

— Ако този човек беше жив, — каза той, сочейки към листа. — онзи нямаше и да си помисли да дойде!

— Така си е! — каза Мистър О’Конър.

— Тихо, Господ е с тях! — каза старецът. — Има живот там!

Настъпи тишина. После на вратата се появи малко човече с течащ нос и много студени уши. Стигна до камината, триейки ръце, като че искаше да запали огън с тях.

— Няма пари, момчета! — каза.

— Сядай, Мистър Хинчи! — каза старецът, като му предложи стол.

— О, недей, Джак, недей! — каза Мистър Хинчи.

Кимна на Мистър Хинс и седна на стола.

— Твоя ли е улица Онгиър? — пита към Мистър О’Конър.

— Да! — каза О’Конър, като се разтърси за меморандума.

— Ходи ли у Грим?

— Да!

— Ами, на каква позиция е?

— Не каза! Каза само „Няма да кажа на никого, за кого ще гласувам!“ Но мисля, че ще е за нас!

— Защо?

— Попита кои са номинирани, споменах името на Отец Бърк и… мисля, че ще е за нас!

Мистър Хинчи започна да сумти и да търка ръцете си една в друга над огъня. После каза:

— За Бога, Джак, донеси малко въглища! Ще умрем от студ!

Старецът излезе от стаята.

— Няма да стане така! — каза Мистър Хинчи, поклащайки глава. — Говорих с обущарчето и то каза „О, Мистър Хинчи, ако нещата потръгнат, няма да ви забравя, бъдете сигурен!“ Тъп малък глупак! Уха, как може да е друг?

— Какво ти казах, Мат! — каза Мистър Хинс. — Пак Хитрият Сладък Търни!

— А, хитър е, защото го направиха такъв! — каза Мистър Хинчи. А тези неговите малки свински очички не са за нищо дадени, я! Проклет да е! Няма ли най-сетне да си плати като мъж, вместо да ми казва „О, Мистър Хинчи, трябва да говоря със Мистър Фанинг… Имам доста пари“. Тъпо школско хлапе, да върви по дяволите! Мисля си, че е забравил времето, когато малкият му баща взе оня магазин II употреба на Мери Лейн.

— Наистина ли? — каза О’Конър.

— О, Боже, да! — каза Мистър Хинчи. — Не си ли чувал? И хората ходеха там неделя сутрин, преди да са отворени къщите, за да си купуват палта и гащи! Но малкият хитър баща на Хитреца Търни винаги криеше бутилка в ъгъла. Сега схвана ли? Ей откъде е излязъл онзи!

Старецът се върна с въглищата и ги сложи в огъня.

— А, прекрасно добрутро! — каза Мистър О’Конър. — Как очаква да работим за него, като не ще да плаща!

— А, не мога да ти помогна! — каза Мистър Хинчи. — Очаквам, като се върна вкъщи, да намеря пристава в хола.

Мистър Хинс се засмя, стана от камината, повдигна рамене и се приготви да отпътува.

— Всичко ще е наред, като дойде Крал Еди! — каза. — Е момчета, махам се! До по-късно! Чао!

Излезе бавно от стаята. Нито Мистър Хинчи, нито останалите продумаха. Едва след като затвори вратата, Мистър О’Конър, загледан в камината каза:

— Чао, Джо!

Мистър Хинчи почака малко и после кимна към вратата.

— Кажи ми, какво доведе нашият стар приятел тук? Какво иска?

— Горкият Джо! — каза Мистър О’Конър, хвърляйки фаса в огъня. — Ядосан е! Както и ние самите!

Мистър Хинчи изсумтя, загледа се в огъня, ядосано, в знак на негласен протест.

— А сега да ти кажа моето лично мнение, — каза той. — Този мъж, според мен, е от другия лагер. Шпионин е на Колган, ако питаш! Ходи тук-таме, сумти и гледа докъде сме я докарали. Не подозират теб! Загря ли!

— Ах, момчето е свястно! — каза О’Конър.

— Баща му беше свестен, почтен, уважаван човек. — започна Мистър Хинчи. — Горкият стар Лари Хинс! Много добро е направил! Но се страхувам, че нашето приятелче не е 19 каратов диамант. Проклет да е, мога да разбера, ако някой е ядосан, но не мога да го разбера, когато лъже! Няма ли поне частица мъжество!

— От мен не получи „Добре дошъл“, като дойде! — каза старецът. — Нека си прави, каквото си ще в собственият лагер, ама не й да идва тук и да сумти!

— Не знам! — каза Мистър О’Конър, замислено, докато изваждаше цигарите и тютюна. — Мисля, че е силен мъж! А и е умен, особено в писането! Спомняте ли си какво беше написал…

— Някои от онези дрънкачи и фениалисти са доста умни, ако това питаш! — каза Мистър Хинчи. — Искаш ли да ми знаеш мнението за всичките онези шутове? Знам си аз, че поне половината са на заплата към Двора!

— Кой ги знае! — каза старецът.

— Аз го знам този факт! — каза Мистър Хинчи. — Всичките са наемници на Двора… Не говоря за Хинс… Не! Проклети да са, той даже не знае за тази работа… Но има точно едно определено аристократче с остри очички, знаете, за кой патриот ви говоря!

Мистър О’Конър кимна.

— Да, той е дисидент, поддръжник на Майора, как пък не! Патриот по сърце! Това приятелче би продало страната си за четири пенса, без да му мигне окото и ще коленичи пред Божият кръст в знак на благодарност, че му е дал