Тръгна по тясната алея към Темпъл Бар, мърморейки да вървят по дяволите, всички и че ще си прекара приятно поне тази вечер.
Чиновникът в тери Кели каза „Крона“, но търговецът го взе за шест шилинга. Тръгна си от заложната къща весело, с пръстите си направи малък цилиндър от монетите. На улица Уестморланд вървяха двойки-млади мъже и млади жени, на връщане от работа, няколко окъсани хлапета бягаха, крещейки имената на вечерните вестници. Мъжът заобиколи тълпата, огледа я отвисоко и хвърли няколко преценяващи погледа към работничките. Главата му се напълни със шумовете от трамваите и тролеите, а носът му вече помирисваше парите на горещия пунш. Вървейки обмисляше как да разкаже на момчетата:
„И така… Аз просто го гледах, студено, знаете как, после нея, после пак него и после казах: «Не мисля, сър, че това е правилният въпрос, сър.»“
Нойзи Флин седеше на обичайното си място, в ъгъла на Дейви Бърн и като чу историята погледна към Фарингтън, казвайки, че това е най-страхотното нещо, което е чувал някъде. След малко се появиха О’Хейлоран и Пади Леонард, историята беше повторена. О’Хейлоран работеше във фабрика за малц, разказа им как си е отмъстил на главния, когато бил на работа в Калан на улица Фоунес, но все пак се съгласи, че неговото отмъщение не е й наполовина толкова добро, колкото историята, която беше чул до тук. Фарингтън каза на момчетата да забравят всичкото това и да поговорят за нещо друго.
И точно когато си разказаха всичките мъки, кой мислите, че дойде — разбира се Хигинс! Разбира се, че се присъедини към тях. Мъжът го помоли да даде своята версия за случилото се и той го направи с чувство и изключително живо. Малките уискита светеха на масата. Всички избухнаха в смях, когато им разказа как Мистър Ейлейн размаха юмрук пред лицето на Фарингтън. После имитира Фарингтън казващ „Ей тука са ми юмруците, ще те пипна и щ ти е толкова студено, колкото искаш“, докато Фарингтън гледаше компанията с големите си червени очи, усмихвайки се, по мустаците му светеха капките ликьор.
Като свърши всичко това имаше кратка пауза. О’Хейлоран имаше пари, но изглежда останалите двама нямаха нито пени, напуснаха бара, някак разкайвайки се. На ъгъла на Дюк, Хигинс и Нойзи завиха наляво, а останалите тръгнаха към центъра. Ръмеше дъжд, стичаше се по студените улици и когато стигнаха Баласт Офис, Фарингтън предложи да отидат в Шотландския бар. Беше претъпкано и шумно. Тримата избутаха крещящите на вратата и седнаха в ъгъла. Започнаха да си разказват истории. Леонард им представи един млад мъж, под името Уедърс, акробат и артист в Тиволи. Фарингтън си разля питието навсякъде. Уедърс каза да си вземе едно малко ирландско или Аполинарис. Фарингтън, който нямаше ни най-малка представа кое какво е, попита момчетата дали и те не искат по едно, но момчетата казаха на сервитьора да им донесе от обичайното. Разговорът им стана прекалено театрален. О’Хейлоран изпи едно на екс, Фарингтън-също. После Уедърс протестира, че тук гостоприемството било по ирландски маниер. Обеща им да ги вкара зад сцената и да ги запознае със няколко хубави девойчета. О’Хейлоран каза, че той и Леонард ще отидат, но не и Фарингтън, защото е женен мъж. Фарингтън ги изгледа така, че да се разбере, че смята, че са го зарязали като парцал. Уедърс им каза, да си поръчат нещо на негови разноски и им обеща да се срещне с тях по-късно в Мулиган на улица Пулбег.
Затвориха Шотландския бар. Компанията отиде в Мулиган. Влязоха на партера и О’Хейлоран поръча по един специалитет за всеки. Фарингтън вече си поръчваше за втори път, когато Уедър най-сетне дойде. За успокоение на Фарингтън, той си поръча чаша горчиво. Привършваше парите, но имаше все пак достатъчно, за да си изкара добре. Две млади жени с големи шапки и един мъж, облечен в стегнато сако, седнаха на масата до тях. Уедърс ги поздрави и каза, че са от Тиволи. Погледът на Фарингтън се спря за момент на едната млада жена. Имаше нещо особено в излъчването й. Имаше огромен тъмносин воал, вързан на ключ за брадичката й, носеше бледожълти ръкавици до лактите. Фарингтън се загледа влюбено в пълничката й ръка, която движеше често и с особена грация, след малко тя му отговори с поглед и той направо се влюби в големите й тъмнокафяви очи. Странното им, някак прикрито, излъчване го очарова. Погледна го два-три пъти и когато тръгнаха да излизат от стаята, тя каза: „О, пардон!“ с типичен лондонски акцент. Следеше я, докато излизаше от стаята, надявайки се да се обърне, но бе разочарован. Плю на липсата си на пари, плю на цялото си положение, на всичките онези уискита и аполинари, с които беше черпил Уедърс. Ако имаше нещо, което да мрази наистина на този свят, това бяха лепките. Ядоса се, че е изгубил връзката в разговора с приятелите си.
Когато го повика Пади Леонард, установи, че си говореха за подвизи и сила. Уедърс показваше бицепси, бяха толкова големи, че приятелите му казаха, да покаже своите, за да отсрами ирландската чест. Фарингтън вдигна ръкави и показа своите на компанията. Двамата бяха сравнени и накрая се реши, че трябва да се пробват в канадска борба. Двамата сложиха лакти на масата и се хванаха за дланите. Фарингтън изглеждаше много съсредоточен.
Борбата започна. След около 30 секунди Уелингтън надделя. Лицето на Фарингтън се зачерви от ярост, че го е бил такъв младок.
— Не бива да ползваш тежестта на тялото си! Играй честно!
— Кой не играе честно?
— Хайде пак! Бие тоя, който спечели две от три.
Борбата започна отново. Вените по лицето на Фарингтън изпъкнаха, по челото на Уедърс се появи пот и стана като божур. Ръцете и раменете им трепереха от усилието. Уедърс би бавно. Чуха се ръкопляскания от зрителите. Сервитьорът, който беше застанал зад масата, свали шапка пред победителя и каза доста фамилиарно:
— Ах! Ей това е то, истински захват!
— Какво по дяволите знаеш пък ти за това? — каза ядосано Фарингтън, нахвърляйки се на мъжа. — Какво искаш да кажеш с това?
— Шът, шът! — каза О’Хейлоран, виждайки изражението на лицето на Фарингтън. — По спокойно, момчета. Ще пием още по едно и си тръгваме!
Много сърдит мъж на средна възраст стоеше на ъгъла на О’Конъл Бридж и чакаше трамвая за вкъщи. Имаше притаен гняв и отмъстителност в него. Чувстваше се унизен, негодуваше, дори не беше пиян, а имаше само две пенита в джоба. Псуваше всичко. Беше се прецакал в офиса, беше си заложил часовника, а дори не беше пиян. Усещаше жажда, искаше да се върне обратно в горещия шумен бар. Беше изгубил цялата си репутация на як мъжага, беше се оставил да бъде бит от един младок, почти момче. Сърцето му биеше от злоба, а като се замисли за жената с голямата шапка, която му се беше присмяла и беше казала Пардон! направо полудя.
Трамваят го остави на площад Шелборн и той се завлече в сенките, които оставяха стените на къщурките. Връщаше се към къщи. Влезе. В кухнята нямаше никой, огънят беше почти загаснал. Провикна се:
— Ада! Адаааааа!
Съпругата му, малка женица с остро лице, тормозеше съпруга си, когато биваше трезвен и обратно той я биеше, когато биваше пиян. Имаха пет деца. Едно малко момченце изтича по стълбите.
— Кой е там? — пита мъжа, взирайки с в тъмното.
— Аз, тате!
— Кой си ти? Чарли?
— Не, татко! Том!
— Къде е майка ти?
— Отиде до параклиса.
— Много добре… Да ми е оставила вечеря?
— Да, тате… аз…
— Светни лампата. Защо всичко тук е тъмно. Децата в леглата ли са?
Мъжът се просна на един стол, детето светна лампите. Започна да имитира наум слабият писклив глас на сина си „В параклиса! В параклиса, ако обичате!“ Когато лампата беше светната, той тупна с юмрук по масата и каза:
— Кво стана с вечерята?
— Отивам да наготвя, тате… — каза момчето. Мъжът скочи вбесено и посочи огъня.
— На този огън! Оставил си го да загасне! О, Боже, ще те отуча аз от това веднъж завинаги!
Отиде на вратата и се огледа за пръчката, която стоеше там.
— Ще те отуча аз от това да оставяш огъня да загасне! — каза той, запретвайки ръкави, за да му е по-лесно да бие.
Момчето пропищя „О, тате!“ и избяга зад масата, но мъжът го последва и го хвана за палтото. Детето го погледна с див животински ужас, но като усети, че няма как да избяга, се наведе.
— А, сега, нека те видя дали ще оставиш втори път огънят да загасне! — каза мъжът, биейки го с пръчката. — На ти, глупав хлапак такъв!
Момчето изпищя, когато усети пръчката по бедрата си. Сключи ръце във въздуха и изписка от ужас.
— О, тате… Не ме бий… ще ти кажа „Хей Мери“… ще ти кажа „Хей Мери“… не ме бий… ще ти кажа „Хей Мери“…
